- Wikipedia
Необходимостта е майка на изобретателността, но има изобретатели, които изпитват необходимост да изобретяват. Те не се побират в социалните рамки и няма да направят това, което им е казано. Някои от тях са осмивани или потискани, но тези, които следват вътрешния си порив, издържат на всички препятствия, които обществото им поставя.
Онзи шантавия, който обядва на съседната маса, може да е революционен създател на отдавна необходим продукт. А съседът „чудак“ може да има потенциала да улесни живота ви. Дайте им шанс следващия път, когато пътищата ви се пресекат. Може да е в името на един по-добър свят.
Такава личност е Мери Беатрис Дейвидсън Кенър, родена в началото на 20-ти век. Чернокожа жена във време, в което расовото равенство е новост, а еманципацията на жените тепърва започва; време, когато сериозните разговори се водят само в мъжка компания, жените тогава са тествали изобретенията си спотаени в килера или до тоалетката.
Тази седмица „Wonder Women“ е в памет на една от най-дръзките жени изобретателки през последните 100 години.
Дръжката на вратата
Всичко започва много рано сутринта. На зазоряване, майката на Мери излиза за работа от задната врата и всеки път, момиченцето се събужда от скърцащия звук от дръжката на вратата. Ядосана от сутришната рутина, тя решава да изобрети самоделна панта на вратата за омазняване.
Тя така и не завършва първия си проект, но запалва искарата на страстта към изобретяването. Баща ѝ, когото тя посочва като коренът на интереса към откритията, е Сидни Натаниел Дейвидсън. Той патентова мобилна преса за дрехи, побираща се в куфар. Нейният дядо пък, изобретява светлинен сигнал за влакове, а сестра й твори настолни игри.
С такъв бекграунд късметът не е основополагащ - ако сме достатъчно внимателни, изглежда животът винаги ни насочва в правилната посока. Веднага щом спрем да отстъпваме назад или да се борим срещу течението, Животът ни отвежда там където трябва - малко уплашени от непознатото, но с успокоение проглеждащи отново към светлината.
Ако имаме достатъчно късмет ще осъзнаем, че я носим в нас.
Коланът на расизма
Почти 100 години след като Мери е променила обществото със своето изобретение, областта, в която е предназначен този продукт, все още е табу. Работейки като професионален цветар през деня и изобретател през нощта, първият патент, регистриран от Мери, е санитарен колан, предотвратяващ протичането и зацапването с кръв по дрехите.

Новият продукт би могъл да промени живота на половината от населението на планетата. В края на 50-те години обаче, това, че е чернокожа жена, пречи да популяризира ипродължи развитието на продукта. Компанията Sonn-Nap-Pack се свърза с Мери, за да пусне на пазара нейното изобретение, но след като откриват, че е чернокожа, оттеглят предложението си.
В резултат на това, жените продължават да имат периоди с риск от протичане повече от десетилетие, преди тампоните да бъдат изобретени.
Какъв срам - да лишим човечеството от прогрес, заради расизма и застоялото мислене.
Пътят напред
Падни сто пъти, стани сто и един пъти. Хората, които намират сили да се изправят на крака, независимо колко тежко е било падането, са тези, които имат силата да прокарат промяната.
Мис Кенър и сестра й са изобретили държача за тоалетна хартия през 80-те години - редовните й “разходки” в залите на Службата за патенти и търговски марки на САЩ се оказват плодотворни. Мери е винаги любопитна да разбере дали някой вече се е сетил за идеята й.
Въпреки че напуска университета поради недостиг на средства, тя е готова да отвърне на всеки удар с интелект и стремеж да постига целите си. Тя е self-made изобретател, подавайки пет патента през целия си живот - повече от която и да е афро-американска жена в историята.
Сега се опитайте да си представите успеха, който би могла да има, ако предразсъдъците на обществото не пречеха на развитието й. С находчивостта, която тече във вените й, Кенър е живото доказателство, че ние сами ковем съдбата си.
Обратно към настоящето, на една вечеря, говорейки за успеха и уроците на живота, родителството и начина за обучение на децата, много от събеседниците ми споделиха една и съща история. Родителите им са ги възпитали с концепцията да се подчиняват на обществените очаквания и да внимават какво биха казали другите.
Ненадейни пред очите ми изникна образа на баща ми, който винаги ме учеше на обратното - бъди такъв, какъвто си, без да те интересува мнението на хората, следвайки истината за собствения си живот. Имам усещането, че семейната среда на Мери й е нашепвала същото.

Елена Сергова
Разказвач на истории, журналист и творец на свободна практика, Елена има над 10 години опит в българските лайфстайл списания (Amica, L'Europeo, Capital, InGlobo). Нейните журналистически инстинкти, заедно с опита в дигиталния маркетинг, "go-getter" нагласата и балканското й безразсъдство, правят солидното съединение за успешно пътешествие в създаването на съдържание.